25.02.2007 г., 5:57

РАЗГОВОР МЕЖДУ БАЩА И СИН

1.5K 0 8

БАЩАТА:

 

Не знаех, че ще дойде, сине, време

за бай Иван да ти разказвам аз.

Съвсем обикновен, той във селото

по нищо не изпъкваше над нас.

Със нас копаеше общински ниви,

а вечер щом привършехме с труда,

в кръчмата си пиехме ракийката

и давихме във концентрат скръбта...

Но, някак стана кмет и се издигна...

Не беше умен – беше упорит.

Дори до шеф на партията стигна,

а после в столицата – политик!

Не се учудвай, сине, всички бяха

една вода. За жалост - мътна!

Дори и след преврата оцеляха,

народа ни бе въдицата глътнал.

Сега по върховете пак са тези,

които и преди ни носоводиха...

Каквато и вихрушка да излезе

пак същите ще ходят – дето ходиха

в Америка, в Италия, във Франция,

в Испания, Кувейт и Коста Рика...

За тях не съществува, сине, граница,

а кошницата наша е пробита...

Защо бе, сине, хвана тия книги?

Не искаш ли и ти да видиш свят?

Защо не лъжеш за да се издигнеш,

я кмет, я общинар, я депутат?

По пътя прав не малко са вървяли,

но никой от това не преуспя.

Я погледни и в другите държави -

додето правда дириш, си в калта!

Тя, крушата, до корена си пада!

Но бай Иван на нас ни е роднина...

Сега е член във партия голяма

и иска те при него да заминеш...

 

СИНЪТ:

 

Не се сърди, но ти си ме научил

в живота си по честен път да драпам.

Лъжите - знаеш - са ми чужди,

а с далавери не желая да се цапам.

Че Кафка, Цвайг и Фройд са ми отдушник,

това е факт и то неоспорим!

Трябва всеки политик да се заслуша

в смисъла на техният език!

Да, зная, че с лъжи се днес пробива...

Властта е, зная, истински хазарт...

Опиташ ли веднъж и си загубен

във лабиринт кошмарен, зъл и стар...

Това, което всъщност ми разправяш

важи наистина за всички до един

и прозвището”Бай” най им приляга,

а не доброто име - „Господин”!

Не се сърди, но аз съм ти наследник

и не желая някой твой познат

да каже, че съм те изложил

щом станал съм нечестен депутат.

При бай Иван не искам да замина.

Не трябва от това да те боли.

Светът е непонятен и перфиден,

но ние правим го такъв, нали?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Господи, Господи, какви времена дойдоха. Да направиш оценка на родината си и да я продаваш като баница, парче по парче.
    Ще ми се в България да лумнат клади, като за подпалка им послужат накрадените пари.
  • Хубава тема засягаш тук.........лошото е че политиците нямат време да седнат и да прочетат хорското мнение...Имат "по -важни "дела.....
    Нека бъдем себеси ....и вървим по добрите пътеки пък макар и транливи да са за нас.........нозете ни може и да са изподрани ,но в душите ни се раждат красиви цветя!!!
  • И аз мисля,че лошо са ме възпитали,ама спя спокойно и...си харесвам живота!
  • Аплодисменти, Валентин!!!
  • Описал си ситуацията такава, каквато е за жалост - тъжна истина!
    Браво, Вальо!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...