Разговор между два стола
Красива масичка с две празни чаши от кафе...
Два празни стола, тапицирани със кадифе.
Говорят си, докато болезнено изстиват..
Хората, седели на тях, тъжно си отиват.
- Помниш ли? Каква усмивка само!
И устни за целувки! Като кадифе!
- Помня! Прекрасни бяха! Но говореха зле!
Нараняваха с думи! Бяха зли!
Нехаеха, че другият го боли!
-А, помниш ли топлината на крехкото тяло?
Какви обещания само бе дало!
- Помня! Помня как нараняваше само със трепет!
Да! Тя беше красив и неуправляем шемет!
- Как искам пак тук да седнат! Да пийнат кафе!
- И аз. Искам срещата да мине добре!
Тя да е мила! И нежна! Добра!
Той да прости и приеме тази "лоша" жена.. .
- Дали ласките му ще я направят добра?
Ще може ли да види той добрата И страна?
- Надявам се! Стига пак да седнат!
Стига пак един към друг ръце да протегнат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Доче, мила! Благодаря ти от сърце! И на двамата желая любов и разбирателство! 
