Feb 28, 2018, 8:07 AM

Разговор между два стола

  Poetry
668 5 21

Красива масичка с две празни чаши от кафе...

Два празни стола, тапицирани със кадифе.

Говорят си, докато болезнено изстиват..

Хората, седели на тях, тъжно си отиват.

- Помниш ли? Каква усмивка само!

   И устни за целувки! Като кадифе!

- Помня! Прекрасни бяха! Но говореха зле!

  Нараняваха с думи! Бяха зли!

  Нехаеха, че другият го боли!

-А, помниш ли топлината на крехкото тяло?

  Какви обещания само бе дало!

- Помня! Помня как нараняваше само със трепет!

  Да! Тя беше красив и неуправляем шемет!

- Как искам пак тук да седнат! Да пийнат кафе!

- И аз. Искам срещата да мине добре!

  Тя да е мила! И нежна! Добра!

   Той да прости и приеме тази "лоша" жена.. .

- Дали ласките му ще я направят добра?

  Ще може ли да види той добрата И страна?

- Надявам се! Стига пак да седнат!

 Стига пак един към друг ръце да протегнат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ммммм... Гавраил.... Палави мисли ти се въртят в главата. Има майстори на еротичната поезия. Могат да ги попитат. Не съм сигурна, обаче, матракът ли е най-еротичното място. Поздрав, друже! Доче, мила! Благодаря ти от сърце! И на двамата желая любов и разбирателство!
  • И на мен ми допадна оригиналният ти замисъл на диалога, Маргарита! Поздравления!
  • Маргарита,интересен би бил диалогът на два матрака от едно легло.Какви ли не безумни мисли ми минават.Хареса ми оригиналният ти начин за разработване на темата!
  • Taka e. Благодаря, че коментира.
  • Много оригинално, Марго!Всички вещи имат памет и са в състояние да съхраняват енергия.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...