28 февр. 2018 г., 08:07

Разговор между два стола

674 5 21

Красива масичка с две празни чаши от кафе...

Два празни стола, тапицирани със кадифе.

Говорят си, докато болезнено изстиват..

Хората, седели на тях, тъжно си отиват.

- Помниш ли? Каква усмивка само!

   И устни за целувки! Като кадифе!

- Помня! Прекрасни бяха! Но говореха зле!

  Нараняваха с думи! Бяха зли!

  Нехаеха, че другият го боли!

-А, помниш ли топлината на крехкото тяло?

  Какви обещания само бе дало!

- Помня! Помня как нараняваше само със трепет!

  Да! Тя беше красив и неуправляем шемет!

- Как искам пак тук да седнат! Да пийнат кафе!

- И аз. Искам срещата да мине добре!

  Тя да е мила! И нежна! Добра!

   Той да прости и приеме тази "лоша" жена.. .

- Дали ласките му ще я направят добра?

  Ще може ли да види той добрата И страна?

- Надявам се! Стига пак да седнат!

 Стига пак един към друг ръце да протегнат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ммммм... Гавраил.... Палави мисли ти се въртят в главата. Има майстори на еротичната поезия. Могат да ги попитат. Не съм сигурна, обаче, матракът ли е най-еротичното място. Поздрав, друже! Доче, мила! Благодаря ти от сърце! И на двамата желая любов и разбирателство!
  • И на мен ми допадна оригиналният ти замисъл на диалога, Маргарита! Поздравления!
  • Маргарита,интересен би бил диалогът на два матрака от едно легло.Какви ли не безумни мисли ми минават.Хареса ми оригиналният ти начин за разработване на темата!
  • Taka e. Благодаря, че коментира.
  • Много оригинално, Марго!Всички вещи имат памет и са в състояние да съхраняват енергия.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...