14.10.2008 г., 8:47

Разговор с Герака

815 0 10
И днес, Герак, след толкова години,
живеещи във друг, модерен век,
вълчеят се роднини със роднини,
врагуват все човек срещу човек...

Все същото е - жажда за имоти,
небето на парцели се дели,
кражбата е смисъл на живота,
деца ограбват родните бащи...

Нима това осмисля битието?
Модерен век, а методите същи.
Монетен звън е пулса на сърцето,
зениците са наследени къщи...

Зъбите - разкървени от захапки.
Пръстите - разперени за плячка.
На чувствата не сваля никой шапка.
Икони са банкноти в тлъсти пачки.

Така било е и така ще бъде...
Герак, какво? Ти май че онемя?...
Дано поне, прекрачим ли в отвъда,
да няма глад за Божия земя!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво Вальо! Силно е, изстреляно и истинско! Здравей!
  • приеми поклон......
  • Смисъл, ритъм, послание - всичко в твоя стих крещи за богата душа и жажда за истински човешки чувства!
    Поздравявам те искрено!
  • Не мога да коментирам! Аплодирам те!
  • "Така е тръгнало и така ще върви - нареждаше в ума си той, - няма да стане по-добре. Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя." /Елин Пелин/

    Поздравления за стихотворението, Вальо!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...