Разговор с Герака
живеещи във друг, модерен век,
вълчеят се роднини със роднини,
врагуват все човек срещу човек...
Все същото е - жажда за имоти,
небето на парцели се дели,
кражбата е смисъл на живота,
деца ограбват родните бащи...
Нима това осмисля битието?
Модерен век, а методите същи.
Монетен звън е пулса на сърцето,
зениците са наследени къщи...
Зъбите - разкървени от захапки.
Пръстите - разперени за плячка.
На чувствата не сваля никой шапка.
Икони са банкноти в тлъсти пачки.
Така било е и така ще бъде...
Герак, какво? Ти май че онемя?...
Дано поне, прекрачим ли в отвъда,
да няма глад за Божия земя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
