30.05.2017 г., 8:56

Разговор с извънземно

1.4K 6 32

                       

 

 

                         

                                      30.05.2017

               Разговор с извънземно


         Веднъж в полунощ, заспала не бях
         и впèрила поглед към небето в прозореца.
         На светлинките любувах се и ето видях
         по-ярка една, уголемяваща се точица...

 

         Загледах се в нея - реших да я следя -
         бе станала двойна, почти като яйце..
         Ощипах се.Будна бях. Пак ще проверя!   
         Разтривах очи и напрягах лице...

 

         Няма грешка.То "нещото" бе като чиния!
         А страшното беше, че почти бе до мен..
         Събрах си куража, готова да се бия,
         но още си мислех, че фантазирам съвсем...

 

         До прозореца кацна. Светлината - изгаряше.
         Никой нямаше, тя в импулс се превръща -
         не човешки глас, а бе мисъл, що "галеше..".
         Онемях, като "чух", че към мене се обръща!

 

         И... започнахме "разговор" телепатичен.
         "Здравей, как си? Ти си Иржи, нали?"
         На моя език, дори не по-различен...
         "Подобен на теб съм и не се плашù!

 

         Тук дошъл съм от далечна планета -
         чрез теб и на всичките вас да помогна!"
         Не, че бях в ужас, вдървяващ обзета,
         но мисълта му да следвам - не смогвах!

 

         "Говореше" той, че ще дойдат и масово,
         а той е изпратен за авангард.
         Да проучи. Да направи реклама - безкасово,
         а тая реклама чрез мен ще създадат!

 

         От техните семки сме нявга "поникнали"
         и каза, че опита им не бил сполучлив!
         И заедно с голямо технологично развитие
         От бурени бил той провал, даже срив!

 

         Крадеме и лъжем, а децата ни убиват се.     
         и храним се със разни фантасмагории.
         Навсякъде е мръсно - дори и във душите ни,
         а чужди пришълци ни залъгват с истории..

 

         За да вярваме в техните добри намерения,
         че искат и могат да ни променят изцяло -
         Това ще го сторят със малки изменения
         при мен сега тук и във моето тяло....

 

         Несбъднати мисли и тайни желания,
         ще сбъднат веднага. Да ги кажа сега -
         подвижната утре ще бъда реклама,
         че делата им добри са, а не са шега....

 

         "Първо искам да съм малка като Алекс"
         и... щрак! превърнах се в миг във такава!!
         "Изумрудени очи със многоцифрен индекс!!
         Усмивка холивудска, темперамèнт-жарава!!

 

         Да въздишат младите по снага-фиданка!!
         Че идола си имах - тя е наша, "самодива"!!
         Подобна на Руми - с грациозна осанка!!
         Коса "златна" - абе, всякак красива!!..

 

         А очите искрящи същински "звездички" -
         да пленяват, говорят, привличат
         внимание всякакво, а след мене всички -
         и млади и стари във "опашка" да тичат!!"

 

         След "чУденка"всяка-той "щрак"и готово,
         та чудех се вече какво да  поискам.
         Веднага показваше,че готов е отново
         още нови промени и безкрай да изисквам!!

 

         "И... годините искам да станат наполовина,
         но не да се "боря" със други и Алекс,
         че те са от мен на светлинни години,
         а тя е за мене - многостепенен хикс!!"

 

         Пожелах за домът ми - да стане палат.
         Като стàна си мислех, че сигур съм в Рая?
         И дребно, и едро бе всичко в позлата,
         откъде светлината струеше - не зная!!

 

         Не беше утихнала мисълта ми, когато
         картината външна, появи се в зелено -
         във еко морава сто крави пасяха богато,
         във слънчеви багри - цветята огрени!!

 

         Видях в далечината опашка се виеше
         като на Роберт и Веси след стиховèте,
         на Генка и Таня по текст песен пееше,
         а дирижираше Лора, не с палка, а с цвете!!

 

         Другаде  с успех Младен се занимаваше
         със тълпа огромна - все отбор слушатели.
         Ту с много данни математика обясняваше,
         А философия, история поглъщат почитатели!!

 

         Люси беше там с задача най-по-лесна -
         да ги коментира, но не само с ха-ха-ха.
         а оценката да прави подробна, интересна
         ако може в стих да каже нейните словà!!

 

         Във стадион надбягваха се две Латинки,
         Мариан бе рефера със пищяща свирка...
         но в тоя спорт баш шампионите същински
         са Гавраил и Владимир, но са в почивка!!

 

         Розобера правеха Кери, Катя, Елица и Вили
         китно пременени и закичени със рози!
         Танцуваха и пееха и за спомен филми
         правеха със всички във най-красиви пози!!
         
         За Силвия оставаше усмивки да раздава
         и да следи за най-доброто настроение,  
         а Пепи - тя темпото със крак да им подава,
         та Алекс да танцува, дори до изтощение!!

 

         Бе вихър, бе торнадо, даже мощно цунами -
         бях толкова щастлива от това изживяване!
         Разпръскват шадраваните ароматни балсами -
         щипнах се, но истина бе, не кинопредаване!!

 

         Той, гостенинът мой все викаше "и още!".
         Тогава си помислих "Ами държавата?"
         Да пожелая трябва и то много, много нещо,
         но "поемката" би станала също"Илиадата"!!

 

         "Та нека, пожелах, България да е Швейцария
         и боговете тук да идват на курорт,
         а не да я наричат "бедна циганария" -
         и тука да живеем във същия комфорт!!"

 

         И... щрака той - промени, заявени разни...
         Дори не знам кога зора изгряла беше.
         Със буден поглед вглèдах се. Напразно..
         Пред мене без звезди и НЛО небе стоеше!!

 

         Оказа се, че сън било и там човек лети
         с мечти несбъднати, но само кога спи!
         Във тиква се превръща щом събуди се, уви-
         щастието за малко е, но той е тъй щастлив !!!...
   
                  *    *    *
        P.S.тази поема           не е нито     образователна
                                                    нито     поучителна
                                                    нито     увлекателна
                                     ни най-малко     любовна,
                                                а много     многословна...
                                              може би     безинтересна,
                                          но на тема     лесна,
                                    не чак толкова     развеселителна
                                       нито толкова     пленителна,
                                             дано не е     отегчителна!
                                                 но не е     обидна!!
                                  Исках само да е     различна...
                                           и най-вече     упражнителна
                                    и за мозъка ми     чоплителна
                              срещу Алцхаймера     борителна !
        А ако не я харесате,........................ . моля, щрак на канала!!!

         
           

           

               


    

         

        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах,Лиа,къде изрови тоя стих от дълбокото!!!Като го четох сега пак и си мисля,,че мъничко съм порастнала,вече не пиша такива "поемки"!Радвам се,че си се забавлявала...За себе си ,имам някои по-любими,но тогава бях по-продуктивна.Сега давам път повече на младите,а те пишат много интересно.Е,не крия,че е приятно да те забележи някой!Нали затова се "бутам"барабар" с вас!!
  • Ти си една прекрасна, чудна жена! Истински съм благодарна, че имам възможност да се докосна до страхотното ти и пълно с нежен мъдър хумор творчество. Прегръдки скъпа Иржи! Моля те твори и не оставяй не написани рими и не казани думи по тази земя!
  • Доста си се върнала назад,Искре,радвам се на всяко присъствие и ти благодаря...Тогава пишех такива фантасмагории,пък като чета на колегите какви качествени произведения имат,все ми се струва,че съм далече,далече назад...Но ти разбра от финала каква е целта!
  • И аз искам да ги видя!
  • Здравей, Иринка!Моите уважения към теб,но.. Едно нещо не разбирам! Защо винаги те мъчи безпокойство,че си лишена от внимание или някакъв вид признание и е нужно постоянно да подстрекаваш хората и да ги каниш на страницата си?
    Не пишеш ли за собствено удовлетворение?Чие мнение ти е нужно?
    В един момент ми стана малко досадно да бъда призовавана с коментари под стиховете ми.
    Мисля,че си чудесна и добра душа.Аз съвсем не съм такава,за това уважавам подобни качества.
    Пишеш добре!Не спирай!Но не натрапвай!
    Аз вече не пиша.Нямам желание.И не влизам често в сайта.Но времето,прекарано тук ми се отрази чудесно.Надявам се и на теб.Просто се наслаждавай на емоциите,които преживяваш!Не насилвай нещата!Бъди здрава!Успех!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...