30.05.2017
Разговор с извънземно
Веднъж в полунощ, заспала не бях
и впèрила поглед към небето в прозореца.
На светлинките любувах се и ето видях
по-ярка една, уголемяваща се точица...
Загледах се в нея - реших да я следя -
бе станала двойна, почти като яйце..
Ощипах се.Будна бях. Пак ще проверя!
Разтривах очи и напрягах лице...
Няма грешка.То "нещото" бе като чиния!
А страшното беше, че почти бе до мен..
Събрах си куража, готова да се бия,
но още си мислех, че фантазирам съвсем...
До прозореца кацна. Светлината - изгаряше.
Никой нямаше, тя в импулс се превръща -
не човешки глас, а бе мисъл, що "галеше..".
Онемях, като "чух", че към мене се обръща!
И... започнахме "разговор" телепатичен.
"Здравей, как си? Ти си Иржи, нали?"
На моя език, дори не по-различен...
"Подобен на теб съм и не се плашù!
Тук дошъл съм от далечна планета -
чрез теб и на всичките вас да помогна!"
Не, че бях в ужас, вдървяващ обзета,
но мисълта му да следвам - не смогвах!
"Говореше" той, че ще дойдат и масово,
а той е изпратен за авангард.
Да проучи. Да направи реклама - безкасово,
а тая реклама чрез мен ще създадат!
От техните семки сме нявга "поникнали"
и каза, че опита им не бил сполучлив!
И заедно с голямо технологично развитие
От бурени бил той провал, даже срив!
Крадеме и лъжем, а децата ни убиват се.
и храним се със разни фантасмагории.
Навсякъде е мръсно - дори и във душите ни,
а чужди пришълци ни залъгват с истории..
За да вярваме в техните добри намерения,
че искат и могат да ни променят изцяло -
Това ще го сторят със малки изменения
при мен сега тук и във моето тяло....
Несбъднати мисли и тайни желания,
ще сбъднат веднага. Да ги кажа сега -
подвижната утре ще бъда реклама,
че делата им добри са, а не са шега....
"Първо искам да съм малка като Алекс"
и... щрак! превърнах се в миг във такава!!
"Изумрудени очи със многоцифрен индекс!!
Усмивка холивудска, темперамèнт-жарава!!
Да въздишат младите по снага-фиданка!!
Че идола си имах - тя е наша, "самодива"!!
Подобна на Руми - с грациозна осанка!!
Коса "златна" - абе, всякак красива!!..
А очите искрящи същински "звездички" -
да пленяват, говорят, привличат
внимание всякакво, а след мене всички -
и млади и стари във "опашка" да тичат!!"
След "чУденка"всяка-той "щрак"и готово,
та чудех се вече какво да поискам.
Веднага показваше,че готов е отново
още нови промени и безкрай да изисквам!!
"И... годините искам да станат наполовина,
но не да се "боря" със други и Алекс,
че те са от мен на светлинни години,
а тя е за мене - многостепенен хикс!!"
Пожелах за домът ми - да стане палат.
Като стàна си мислех, че сигур съм в Рая?
И дребно, и едро бе всичко в позлата,
откъде светлината струеше - не зная!!
Не беше утихнала мисълта ми, когато
картината външна, появи се в зелено -
във еко морава сто крави пасяха богато,
във слънчеви багри - цветята огрени!!
Видях в далечината опашка се виеше
като на Роберт и Веси след стиховèте,
на Генка и Таня по текст песен пееше,
а дирижираше Лора, не с палка, а с цвете!!
Другаде с успех Младен се занимаваше
със тълпа огромна - все отбор слушатели.
Ту с много данни математика обясняваше,
А философия, история поглъщат почитатели!!
Люси беше там с задача най-по-лесна -
да ги коментира, но не само с ха-ха-ха.
а оценката да прави подробна, интересна
ако може в стих да каже нейните словà!!
Във стадион надбягваха се две Латинки,
Мариан бе рефера със пищяща свирка...
но в тоя спорт баш шампионите същински
са Гавраил и Владимир, но са в почивка!!
Розобера правеха Кери, Катя, Елица и Вили
китно пременени и закичени със рози!
Танцуваха и пееха и за спомен филми
правеха със всички във най-красиви пози!!
За Силвия оставаше усмивки да раздава
и да следи за най-доброто настроение,
а Пепи - тя темпото със крак да им подава,
та Алекс да танцува, дори до изтощение!!
Бе вихър, бе торнадо, даже мощно цунами -
бях толкова щастлива от това изживяване!
Разпръскват шадраваните ароматни балсами -
щипнах се, но истина бе, не кинопредаване!!
Той, гостенинът мой все викаше "и още!".
Тогава си помислих "Ами държавата?"
Да пожелая трябва и то много, много нещо,
но "поемката" би станала също"Илиадата"!!
"Та нека, пожелах, България да е Швейцария
и боговете тук да идват на курорт,
а не да я наричат "бедна циганария" -
и тука да живеем във същия комфорт!!"
И... щрака той - промени, заявени разни...
Дори не знам кога зора изгряла беше.
Със буден поглед вглèдах се. Напразно..
Пред мене без звезди и НЛО небе стоеше!!
Оказа се, че сън било и там човек лети
с мечти несбъднати, но само кога спи!
Във тиква се превръща щом събуди се, уви-
щастието за малко е, но той е тъй щастлив !!!...
* * *
P.S.тази поема не е нито образователна
нито поучителна
нито увлекателна
ни най-малко любовна,
а много многословна...
може би безинтересна,
но на тема лесна,
не чак толкова развеселителна
нито толкова пленителна,
дано не е отегчителна!
но не е обидна!!
Исках само да е различна...
и най-вече упражнителна
и за мозъка ми чоплителна
срещу Алцхаймера борителна !
А ако не я харесате,........................ . моля, щрак на канала!!!
© Ирина Филипова Всички права запазени