Разговор с живота
Приятелю мой, обичаш ли ме?
Защото често аз съм лош със теб...
Понякога ругая твойто име:
злословя, че си скапан и нелеп...
А ти си ми едничък и само мой,
орисани сме да си бъдем двама -
до онзи миг на вечния покой,
в който ще си ида, но без драма.
От време на време, да знаеш, ми тежиш,
че виждам край мене черна злоба.
А ти ме гледаш и ... тихо мълвиш:
„Остави ги! Така ще са до гроба".
„Добре, - опонирам с много плам,
защо не станат хората по-сърдечни?
Животът им ще бъде по-добър, знам.
Те нали няма да са на земята вечни?"
Досаждам ти навярно, животе мой,
но ти виждаш усилията ми тежки,
да бъда по-добър, да съм в покой
с душата си и да не правя грешки.
.................................................
Хайде с тебе, друже, да пийнем по едно,
докато си правим двама сладката раздумка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Кабакчиев Всички права запазени
