Разговор с морето
Дойдох при теб, море,
за да те зърна.
За сетен път със теб да си побъбрим...
На брега замислена се спрях.
Знаеш ли, че ми е тъжно?
Сама съм днес?! И не знам
ще мога ли сама да изповядам
твойта красота и необятност?!
Да, бих могла...
Но малко ти завиждам –
да, завиждам ти единствено
за свободата.
Бих искала...
Да можеше сега
тук двама да се спреме.
А после ли? Да тръгнем по вълните.
Мислено по тебе да преминем –
вълна подир вълна.
Отсрещен бряг? Да, макар да е химера,
брегът отвъден.
Бряг за двама, казваш?
Да, чувала съм…
Там е тихо.
Сълзите ми...
Ех, море, сълзите...
Остави ме да поплача –
понякога плачът
спокойствие е за душата!
Понякога лекува.
А нима и ти не плачеш?
Защото тогава тъй солени са
страните ти?
И колко тайни искаш да прикриеш в тях,
кажи ми? Не мълчи!
Нали затуй дойдох?
Не спирай, моля,
само говори ми…
05 юни 2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
