Nella_gold (Нели )
841 4525
7.06.2008 г., 9:49 ч.

Разговор с морето 

  Поезия » Философска
795 0 14

 

Дойдох при теб, море,

за да те зърна.

За сетен път със теб да си побъбрим...

На брега замислена се спрях.

Знаеш ли, че ми е тъжно?

Сама съм днес?! И не знам

ще мога ли сама да изповядам

твойта красота и необятност?!

Да, бих могла...

Но малко ти завиждам –

да, завиждам  ти единствено

за свободата.

Бих искала...

Да можеше сега

тук двама да се спреме.

А после ли? Да тръгнем по вълните.

Мислено по тебе да преминем –

вълна подир вълна.

Отсрещен бряг? Да, макар да е химера,

брегът отвъден.

Бряг за двама, казваш?

Да, чувала съм…

Там е тихо.

Сълзите ми...

Ех, море, сълзите...

Остави ме да поплача –

понякога плачът

спокойствие е за душата!

Понякога лекува.

А нима и ти не плачеш?

Защото тогава тъй солени са

страните ти?

И колко тайни искаш да прикриеш в тях,

кажи ми? Не мълчи!

Нали затуй дойдох?

Не спирай, моля,

само говори ми…

 

05 юни 2008

 

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??