Разговор с морето
Дойдох при теб, море,
за да те зърна.
За сетен път със теб да си побъбрим...
На брега замислена се спрях.
Знаеш ли, че ми е тъжно?
Сама съм днес?! И не знам
ще мога ли сама да изповядам
твойта красота и необятност?!
Да, бих могла...
Но малко ти завиждам –
да, завиждам ти единствено
за свободата.
Бих искала...
Да можеше сега
тук двама да се спреме.
А после ли? Да тръгнем по вълните.
Мислено по тебе да преминем –
вълна подир вълна.
Отсрещен бряг? Да, макар да е химера,
брегът отвъден.
Бряг за двама, казваш?
Да, чувала съм…
Там е тихо.
Сълзите ми...
Ех, море, сълзите...
Остави ме да поплача –
понякога плачът
спокойствие е за душата!
Понякога лекува.
А нима и ти не плачеш?
Защото тогава тъй солени са
страните ти?
И колко тайни искаш да прикриеш в тях,
кажи ми? Не мълчи!
Нали затуй дойдох?
Не спирай, моля,
само говори ми…
05 юни 2008
© Нели All rights reserved.
