Ще говоря на Ти, защото си в мен, а те няма
и гласът ми ще стигне при теб след стотици години.
И докато без отговор тлея във мрачната яма,
моят свят ще е сринат отдавна в купчина руини.
Ала лунният камък отгоре записал е всичко
и от белия прах ще извадиш душата ми скрита,
ще отвориш съдбата на моята мъничка сричка
и ще зърнеш през краткия миг на живота ми дните...
За да чуя словата, които ще кажеш сърдито,
ще изваеш лика ми отново от малка прашинка
и с око на Адам, и с ребро на жена във гърдите,
ще те чакам да дойдеш във някоя райска градина... ...