Разговор с непознатата
Ще говоря на Ти, защото си в мен, а те няма
и гласът ми ще стигне при теб след стотици години.
И докато без отговор тлея във мрачната яма,
моят свят ще е сринат отдавна в купчина руини.
Ала лунният камък отгоре записал е всичко
и от белия прах ще извадиш душата ми скрита,
ще отвориш съдбата на моята мъничка сричка
и ще зърнеш през краткия миг на живота ми дните...
За да чуя словата, които ще кажеш сърдито,
ще изваеш лика ми отново от малка прашинка
и с око на Адам, и с ребро на жена във гърдите,
ще те чакам да дойдеш във някоя райска градина...
Ти ще дойдеш, ще излееш над мен необятното време,
ще ме хвърлиш отгоре, наметнат със светли одежди
и докато със ужас поемам човешкото бреме,
ще се видя пастир, който безмълвното стадото бавно отвежда...
Накъде??
Никой не знае...
© Dimitar Ikimov All rights reserved.
