Самодива (Вики)
535 5961
20.01.2009 г., 17:25 ч.

Разговор със самотата 

  Поезия
849 1 19
Добър вечер, приятелко стара.
Ще направя по чашка кафе.
Питаш с  поглед лукав как я карам -
както винаги, аз съм добре.

Както винаги - нищо не чакам
и от никой не търся съвет.
Пак се вмъкваш на пръсти. Сърцата
са за теб неизползван билет.

Колко нови земи пропътува,
колко още съдби порази,
на наивна ли пак се преструваш?
Самота, аз живея с мечти.

Ти сълзи ми предрече. Не плаках.
Сила? Не, беше просто инат.
Някой луд поет знам, че ме чака
и открива ме в слънце и цвят.

И все вярвам, че има надежда
с ласка всеки затвор да строша,
а с любов ако в някой се вгледам,
твойта крепост студена руша.

Нощем още строя катедрали
без икони, а с лунни лъчи,
пред олтара неволи изгарям,
вместо куполи, слагам звезди.

Пак ли идваш с дъх парещо леден?
Често чувам насън твоя глас
да шепти, че си пристан последен,
но над мен си загубила власт.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??