Разговор със слънцето
Попитах слънцето за синьото небе
как с пръсти да докосна, с двете си ръце,
да го прегърна, нищо, че е толкова голямо,
а то отвърна ми с усмивка само.
Попитах го тогава за звездите,
събрали там на всичките мечтите,
а то ми каза, че приятели са на луната
и в нощите пленяват ни сърцата.
- А облаците, колко са далече? -
попитах го, а слънцето обърна се и рече:
- Ще пратя топлинка от моите лъчи,
с душата си ти нея докосни.
Ще събера луна, звезди, небе,
ще ги почувстваш само с твоето сърце.
Ти само кротко притвори очи
и с устни парещи ги целуни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
