Разговор със слънцето

19.02.2008 г., 23:22 ч.

Поезия » Друга

536 0 2

Попитах слънцето за синьото небе

как с пръсти да докосна, с двете си ръце,

да го прегърна, нищо, че е толкова голямо,

а то отвърна ми с усмивка само.

Попитах го тогава за звездите,

събрали там на всичките мечтите,

а то ми каза, че приятели са на луната

и в нощите пленяват ни сърцата.

- А облаците, колко са далече? -

попитах го, а слънцето обърна се и рече:

- Ще пратя топлинка от моите лъчи,

с душата си ти нея докосни.

Ще събера луна, звезди, небе,

ще ги почувстваш само с твоето сърце.

Ти само кротко притвори очи

и с устни парещи ги целуни!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.