Разговор със студа
Цялата нощ студът навън
се е разхождал, без нужда от сън.
По пътеки и двори самичък пътувал,
нежни цветя по стъклата рисувал.
Да бях го чула в тъмнината,
отворила му бих вратата
на моя тъжен и самотен дом
да постоим тук двама мълчешком.
А той поглежда ме с усмивка крива:
- Нима ме смяташ толкова наивен?
Кога си чула студ да търси топлина?
Не бих погледнал твоята врата!
Дори студът не пожела
да сподели с мен свойта самота.
До ъгъла пробяга и зави,
старателно прикрил всички следи…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
