Разговор със сърцето
Ще се завърнат ли отминалите дни?
Във вихъра на време полудяло,
за удар се изправя памет зряла,
безпомощно сърце мълви "прости".
Безпомощно сърце мълви: "Прости,
отдай се на покой и на забрава.
Доброто в теб навярно оцелява,
когато наранен си само ти."
Когато наранен си само ти,
в проводник не превръщай се на злото,
на изгрева прераждай се в окото,
разплата в този свят, недей търси.
Разплата в този свят недей търси –
животът сам законите си знае
и с въглени, когато се играе,
и сухо, и сурово – все гори.
Грехът – най-често плод зелен, нехаен,
на раните ти, рана е в душата.
Под пластовете пепел две искри
напомнят – има път към светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
