20.10.2017 г., 0:09 ч.

Разговори с ба̀рман 

  Поезия » Философска, Гражданска
538 1 10

Черпя, приятелю млади!
Този живот е за теб –
сладък коктейл от наслади.
Слагай си кубчета лед!

Барът е стар и самотен.
Сядай! Ще пиеш за мен.
,,Имах жена и имоти…‘‘,
рече ми с глас изтънѐн.

Чашата вдигна от мъка.
,,Що си ги имал? Кажѝ.‘‘,
рекох, а в него се върна,
филм от сълзи и лъжи.

,,Вече ги няма, другарю!
Нямам жена и деца!
Нещо във мене догаря…
Хиляди мрачни слънца…‘‘

Пак я повдигна за глътка.
Гърлото ахна от страх.
,,Беше голямата тръпка?‘‘,
мислено питах го аз.

Синьото плаче от болка.
Бият се диви вълнѝ.
Прави нощта обиколка
в нашите млъкнали дни.

,,Нямам копнежи, за бога!
Всичко е влажен мираж!
Винаги сам и тревожен –
кал на върха на елмаз.‘‘

Вятъра нежен ме гали.
Пясъка в блясък седи.
Гледам – отчаяни длани.
Виждам – сълзи във очи.

,,Я се нагоре повдигай!
Бързо глава изправѝ!‘‘.
Искрена чайка ми мигна,
каза: ,,Човек, помогнѝ!‘‘.

,,Няма защо да го правя.
Падам от много тъга.
Всичко красиво забравих.‘‘
КОЛКО Е ЛУДНАЛ СВЕТА!!!

,,Има красиво във дните.
Само добре погледнѝ.
Дишай за всяка минута!
Огнена вена бъдѝ!‘‘

Той ме погледна и каза:
,,Бармане, много си прав!‘‘.
Тези заучени фрази,
мислено в чаша налях.

,,Мрака е моя наслада!‘‘,
рекох му с немия глас.
,,Ти ме от дупка извади!‘‘,
викна и тръгна без страх.

Няма какво да говоря…
Ето ти вяра… Вземѝ!
Плащам цената ти двойно!
Ба̀рман – човек за мечти.

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??