Разговори с ба̀рман
Черпя, приятелю млади!
Този живот е за теб –
сладък коктейл от наслади.
Слагай си кубчета лед!
Барът е стар и самотен.
Сядай! Ще пиеш за мен.
,,Имах жена и имоти…‘‘,
рече ми с глас изтънѐн.
Чашата вдигна от мъка.
,,Що си ги имал? Кажѝ.‘‘,
рекох, а в него се върна,
филм от сълзи и лъжи.
,,Вече ги няма, другарю!
Нямам жена и деца!
Нещо във мене догаря…
Хиляди мрачни слънца…‘‘
Пак я повдигна за глътка.
Гърлото ахна от страх.
,,Беше голямата тръпка?‘‘,
мислено питах го аз.
Синьото плаче от болка.
Бият се диви вълнѝ.
Прави нощта обиколка
в нашите млъкнали дни.
,,Нямам копнежи, за бога!
Всичко е влажен мираж!
Винаги сам и тревожен –
кал на върха на елмаз.‘‘
Вятъра нежен ме гали.
Пясъка в блясък седи.
Гледам – отчаяни длани.
Виждам – сълзи във очи.
,,Я се нагоре повдигай!
Бързо глава изправѝ!‘‘.
Искрена чайка ми мигна,
каза: ,,Човек, помогнѝ!‘‘.
,,Няма защо да го правя.
Падам от много тъга.
Всичко красиво забравих.‘‘
КОЛКО Е ЛУДНАЛ СВЕТА!!!
,,Има красиво във дните.
Само добре погледнѝ.
Дишай за всяка минута!
Огнена вена бъдѝ!‘‘
Той ме погледна и каза:
,,Бармане, много си прав!‘‘.
Тези заучени фрази,
мислено в чаша налях.
,,Мрака е моя наслада!‘‘,
рекох му с немия глас.
,,Ти ме от дупка извади!‘‘,
викна и тръгна без страх.
Няма какво да говоря…
Ето ти вяра… Вземѝ!
Плащам цената ти двойно!
Ба̀рман – човек за мечти.
© Димитър Драганов All rights reserved.
