Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121 129
27.09.2008 г., 12:55 ч.

Разградска поезия 

  Поезия » Друга
464 0 8

Красиви колесници от мълчание

се носят из нощта безкрайна,

в лъчи от звездното сияние

сноват през тъмнина омайна.

 

 

Единствените странни минувачи

се спират на витрините застинали,

с очи се взират, на бедняци,

в праха на книгите изстинали.

 

 

Сами във нощната картина,

под погледа небрежен на Луната,

се  скитат сякаш със година,

отпивайки от свободата.

 

 

Вървят във своята човечност,

негонени от тъмнината,

и срещат се във светла вечност

очи в очи със самотата!

 

 

 

                              8.06.2008г.

                              Разградските улици - посреднощ

 

 

 

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Имаш голям талант и пишеш прекрасно за възрастта си!!!Поздравления!!!Успех и продължавай да пишеш!!!
  • Ех, че хубава носталгия и за мен, благодаря! Моят баща е един от
    първите хим. инженери, пуснали производството на антибиотиците и
    аз съм родена в този град - чудесно детство ме свързва!!!
    Прегръщам те!!!
  • В интерес на истината не съм от Разград,нито живея там ... просто написах това стихотворение докато бях там... вдъхнови ме една посреднощна разходка близо до джамията,тишината по разградските улици,която малко или много тук,в София,не съм успявала да изпитам...
  • Успя да ме пренесеш до Разград,за 60секунди!6 от мен!
  • Толкова години живях в тоя град, усещането ми е познато до болка... поздравявам те, мила землячке!
  • Невероятно усещане по разградските улици!
    Поздрав.
  • Хубаво е!
  • Прекрасно...макар и очи в очи със самотата
Предложения
: ??:??