27.09.2008 г., 12:55

Разградска поезия

1.4K 0 8

Красиви колесници от мълчание

се носят из нощта безкрайна,

в лъчи от звездното сияние

сноват през тъмнина омайна.

 

 

Единствените странни минувачи

се спират на витрините застинали,

с очи се взират, на бедняци,

в праха на книгите изстинали.

 

 

Сами във нощната картина,

под погледа небрежен на Луната,

се  скитат сякаш със година,

отпивайки от свободата.

 

 

Вървят във своята човечност,

негонени от тъмнината,

и срещат се във светла вечност

очи в очи със самотата!

 

 

 

                              8.06.2008г.

                              Разградските улици - посреднощ

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имаш голям талант и пишеш прекрасно за възрастта си!!!Поздравления!!!Успех и продължавай да пишеш!!!
  • Ех, че хубава носталгия и за мен, благодаря! Моят баща е един от
    първите хим. инженери, пуснали производството на антибиотиците и
    аз съм родена в този град - чудесно детство ме свързва!!!
    Прегръщам те!!!
  • В интерес на истината не съм от Разград,нито живея там ... просто написах това стихотворение докато бях там... вдъхнови ме една посреднощна разходка близо до джамията,тишината по разградските улици,която малко или много тук,в София,не съм успявала да изпитам...
  • Успя да ме пренесеш до Разград,за 60секунди!6 от мен!
  • Толкова години живях в тоя град, усещането ми е познато до болка... поздравявам те, мила землячке!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...