Разградска поезия
Красиви колесници от мълчание
се носят из нощта безкрайна,
в лъчи от звездното сияние
сноват през тъмнина омайна.
Единствените странни минувачи
се спират на витрините застинали,
с очи се взират, на бедняци,
в праха на книгите изстинали.
Сами във нощната картина,
под погледа небрежен на Луната,
се скитат сякаш със година,
отпивайки от свободата.
Вървят във своята човечност,
негонени от тъмнината,
и срещат се във светла вечност
очи в очи със самотата!
8.06.2008г.
Разградските улици - посреднощ
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
... просто написах това стихотворение докато бях там... вдъхнови ме една посреднощна разходка близо до джамията,тишината по разградските улици,която малко или много тук,в София,не съм успявала да изпитам... 
