Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121 129
27 sept 2008, 12:55

Разградска поезия 

  Poesía » Otra
1173 0 8

Красиви колесници от мълчание

се носят из нощта безкрайна,

в лъчи от звездното сияние

сноват през тъмнина омайна.

 

 

Единствените странни минувачи

се спират на витрините застинали,

с очи се взират, на бедняци,

в праха на книгите изстинали.

 

 

Сами във нощната картина,

под погледа небрежен на Луната,

се  скитат сякаш със година,

отпивайки от свободата.

 

 

Вървят във своята човечност,

негонени от тъмнината,

и срещат се във светла вечност

очи в очи със самотата!

 

 

 

                              8.06.2008г.

                              Разградските улици - посреднощ

 

 

 

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Имаш голям талант и пишеш прекрасно за възрастта си!!!Поздравления!!!Успех и продължавай да пишеш!!!
  • Ех, че хубава носталгия и за мен, благодаря! Моят баща е един от
    първите хим. инженери, пуснали производството на антибиотиците и
    аз съм родена в този град - чудесно детство ме свързва!!!
    Прегръщам те!!!
  • В интерес на истината не съм от Разград,нито живея там ... просто написах това стихотворение докато бях там... вдъхнови ме една посреднощна разходка близо до джамията,тишината по разградските улици,която малко или много тук,в София,не съм успявала да изпитам...
  • Успя да ме пренесеш до Разград,за 60секунди!6 от мен!
  • Толкова години живях в тоя град, усещането ми е познато до болка... поздравявам те, мила землячке!
  • Невероятно усещане по разградските улици!
    Поздрав.
  • Хубаво е!
  • Прекрасно...макар и очи в очи със самотата
Propuestas
: ??:??