Разгърдено перде
Нощта прибира тъмния воал
и тръгва под ръка със мрака.
Изпива тя последния регал...
За сън кръстосва двата крака.
Прогледналото утро в този час
показва розово езиче.
А тук - на двора - свети пак за нас
и ранобудното кокиче.
И през прозрачна сутрешна мъгла
усмихнатото слънце гледа,
и по сънливите сега стъкла
лепи целувката си бледа.
А зад целувката едно перде
стои разгърдено и чака
да грее в него слънцето дорде
нощта се върне пак със мрака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
