Нощта прибира тъмния воал
и тръгва под ръка със мрака.
Изпива тя последния регал...
За сън кръстосва двата крака.
Прогледналото утро в този час
показва розово езиче.
А тук - на двора - свети пак за нас
и ранобудното кокиче.
И през прозрачна сутрешна мъгла
усмихнатото слънце гледа,
и по сънливите сега стъкла
лепи целувката си бледа. ...