Свали щита.
Махни завесата.
Нека аз съм зрителя,
а ти главният актьор в пиесата.
Из дълбините на душата си, разведи ме.
За първата ти любов, разкажи ми.
Детските си рисунки, покажи ми.
В кътчето ти за мечти, отведи ме.
За страховете си, сподели ми.
На дълбоко в душата ти да се гмурна, позволи ми.
Да те опозная, помогни ми.
Из мислите си, разходи ме.
Дълбочината не ме плаши.
Привлича ме.
Надникнах леко зад завесата.
И обикнах главният актьор в пиесата.
© Катрин Всички права запазени