Разкажете, чули и не чули
Кръст си имам, с лекота го нося,
мяра е гърбината ми крива.
Тичам след мечтите – гола, боса,
кичурът в очите ми отива.
Думи имам, за да ги раздавам,
не пестя. За всекиго да има.
Ни пари ми трябват, нито слава,
а съм луда много и за трима.
Орис имам, ни добра, ни лека,
песента от устните не слиза.
Вярата ми в Бога и в човека,
кърпена, но моя си е риза.
Имам си звездици две – на чѐло,
някой казва – там са ми рогата.
И сърце – до безразсъдство смело.
С милион усмивки съм богата.
Време имам, силна съм, не плача
По сърцето – белези, от рани.
А душата – слънчева погача,
ще раздам – комат да не остане.
А когато тръгна, ще е юли
ще блести тревата, в тюркоази.
Разкажете, чули и не чули,
че авлига по земя не гази.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
