Разкажи ми за твоята вечер,
пак ли пиеш вино на екс,
да убиеш горчивите думи,
та да легнеш спокоен нощес?
Да ти клепне сънят на очите,
да потънеш в дълбока тъма,
да ти плаче нощта със сълзите
да те прегърне озъбен страха.
И да зъзне нощта ти пияна,
че виното ,не топли, мълчи,
а сънят ти все бяга и бяга
оплетен от лъжи и лъжи!
А, утрото ще бърза на запад
да залезе, че е ден , без мечти
удавени май си стояха
в две чаши.Времето им мълчи!
Нора
© Елеонора Крушева Всички права запазени