1.04.2007 г., 17:17

РАЗКАЖИ МИ ПРИКАЗКА ЗА РАЯ

878 0 15

ПРИКАЗКА ЗА РАЯ


Разкажи ми приказка за Рая.
Аз преминах Ада на галоп,
без дори и сам до днес да зная
яхал ли съм своя мизантроп.

Той живее в мен със зла нагласа
и доброто чака да умре,
но лети сега под мен пегасът
и на път едва ли ще ме спре.

Мизантроп рогат назад ме връща,
препродава ангела във мен –
да купувам раздвоен насъщния
и да преживявам ден за ден.

Той ми шепне колко лесно може
на наивни до възбог души
ласо на врата да се положи,
докато от вяра ги лиши.

Разкажи ми приказка за Рая,
че Чистилището ще ора,
без да му съзирам даже края…

И Рароя няма да съзра…

 

Не, не ми разказвай лека притча –

лъган съм до днес с какво ли не!
Нека в този разказ да наднича
плахичко мечтата ми поне…

Ванилин Гавраилов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти от сърце, Крис! Нямаше ме за известно време...
  • За Рая се мълчи, не се разказва,
    и таен Рай във всеки има.
    Там вперили очите си в безкрая
    душите ни покой намират.
    За Рая свой ти тихо си напомняй,
    не го губи сред низост и лъжа!
    Откривай го във всеки спомен,
    в очите детски, в искрена душа!

    Поздрав! Радвам се, че те има в този сайт. Рядко ми се случва да чета с наслада.
  • Ти ме провокира да има и такива, Безжичен! Успешна нова седмица!
  • Сърдечно ви благодаря, Джейни Катя и Дакота!
  • много компетентно и категорично.
    стихът е "убиец"

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....