Разказвачът на спомени
Аз съм разказвачът на спомени.
Ще изплитам от мигове дните.
Надълбоко съм пуснал корени,
няма как да ме изкорените.
Навярно на бурен приличам
сред рози, с обноски колосани.
Във очите ви празни надничам
и не чакам ласки изпросени.
И не чакам от жаба съдбата
във нещо друго да ме превърне.
Не препатил до край патилата,
кой зелената твар ще прегърне...
Ще пия на глътки остатъка.
Ще изплитам от мигове дните.
И когато поема нататък,
няма смисъл дори да скърбите.
Всеки намек за мен ще е някак,
неприличен и смешно-различен.
Ще поникна, засят и камък,
бурен, който и днес ви обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
