Приюти ме във свойте обятия, мили,
и нежно, и силно ме пак прегърни,
сълзите изтрий, дай ми ти нови сили
и няма да мисля за тъжните дни.
Разказвай ми дълго - аз искам да слушам
къде си пътувал, какво си видял
и как си тъгувал във тъмното сгушен,
как в дългите нощи за мен си копнял.
Разказвай ми дълго - из искам да зная,
а после люби ме до първи петли,
целувай очите ми в сладка омая,
легни на гръдта ми и тихо заспи.
© Дорика Цачева Всички права запазени