Приюти ме във свойте обятия, мили,
и нежно, и силно ме пак прегърни,
сълзите изтрий, дай ми ти нови сили
и няма да мисля за тъжните дни.
Разказвай ми дълго - аз искам да слушам
къде си пътувал, какво си видял
и как си тъгувал във тъмното сгушен,
как в дългите нощи за мен си копнял.
Разказвай ми дълго - из искам да зная,
а после люби ме до първи петли,
целувай очите ми в сладка омая,
легни на гръдта ми и тихо заспи.
© Дорика Цачева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
