Разказвам ти, слушай ме...
Белоснежkа & eddie (Ивайло Яков)
Разкажи ми за светлия брод -
оня път, разпалил звездите,
там, където за ласка - живот
всяка вечер се будят мечтите.
Ще разкажа, ти слушай унесено...
Има тихи легенди, поверия стари.
Самодивите шепнат ги песенно...
с думи жарещи палят пожари...!
Разкажи ми... за чистия свят,
онзи, дето прелял е от притча...
и в незрим от лъчи кръговрат
нежен блян и копнеж се пресичат...
Тоя свят е среднощно измислен,
изрисуван от влюбени устни...
Мога аз да го сбъдна във истина,
да обагря с цвят дните ти пусти!
Разкажи ми... Недей, замълчи!
С тиха ласка от сън събуди ме,
онзи път посочи ми с очи...
Пак с очите живот подари ми!
Аз мълча, ти притихваш унесен.
В самодивския огън огледай се!
Зазорява вън, чуй птичата песен,
и наяве по пътя последвай ме...
11.02.2008 г.
© Гергана Шутева Всички права запазени