Поканих пет Архангела в дома си.
Започнаха да ми се случват чудеса.
Съседите ми най-накрая проумяха
кой счупил е кварталната луна.
Кой пакостливо е накарал светлината
да заухае на покълнала трева.
Къде родила се е тайната повеля
светулките да се венчават по зора.
Кой пред мазето е понечил да изхвърли
на завистта изсъхналия труп.
Как най-последните сега са първи
и не е модно да си зъл и груб.
Така и най-големият мърморко,
роден скептик, възпитан – философ,
престана да ме наблюдава твърде зорко,
щом под съмненията си веднъж намери
... Пух.
© Димитрия Чакова Всички права запазени