Mar 31, 2011, 10:19 PM

Разконспирирана

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Поканих пет Архангела в дома си.

Започнаха да ми се случват чудеса.

Съседите ми най-накрая проумяха

кой счупил е кварталната луна.

 

Кой пакостливо е накарал светлината

да заухае на покълнала трева.

Къде родила се е тайната повеля

светулките да се венчават по зора.

 

Кой пред мазето е понечил да изхвърли

на завистта изсъхналия труп.

Как най-последните сега са първи

и не е модно да си зъл и груб.

 

Така и най-големият мърморко,

роден скептик, възпитан – философ,

престана да ме наблюдава твърде зорко,

щом под съмненията си веднъж намери

 

... Пух.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ангелите ме събудиха снощи, бутаха ме да пиша! Много ме мързеше да стана, защото тъкмо си бях стоплила местенцето, ама каво да се прави...
  • (Усмивка) !!!
    Благодаря!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...