Разкошен сняг за устните ми жаден
Разкошен сняг,
нима небето ти омръзна?
Или за устните ми топли зажадня?
Далечен връх
от самота замръзнал
във танца ти вълшебен засия!
Сърцето ми - хилядострунна лира
звъни отново в моята душа
и нежна топлина от мен извира...
И ме изпълва аромата на цветя!
Отдясно във гърдите ми е зима
А в ляво властва топла Светлина!
Сняг бял, щастлив съм, че те има
и че събуждаш в мене Радостта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
