15.04.2004 г., 10:21

Разкрития

1.7K 0 0
Толкова е трудно да спреш да кървиш
от рана стара, от мъка причинена
А толкова е лесно отвътре да гориш
И толкова е лесно от болка да крещиш.

Опитваш се от себе си ти да избягаш,
но всеки път се връщаш пак назад.
Опитваш се от причинителя на болката си да избягаш,
но всеки път се връщаш пак да те рани.

И в момент на мисли отчуждени
настига те отново мисълта,
че няма друг в момента като тебе
и сам си страдаш във нощта.

Миналото се опитваш да загърбиш,
но то те гони до последен дъх
И няма начин ти от него да се скриеш,
защото те намира всеки път.

И пак се спираш удари за да поемаш.
дали наистина незнаеш, че ще страдаш ти?
А подсъзнателно се питаш:
"Защо сърцето ме боли?"

Какво ли кара ни до болка да търпим?
Какво ли кара ни отвътре да горим?
Една любов е май във дъното на всичко.
Разбрах това, но вече късно е сега.

Дали аз някога ще мога
да залича изстраданите дни.
Дали ще мога аз да загася
Огъня отвътре що гори.

И съзнанието болно немога да лекувам
обърква се все повече с изминалите дни.
и в мозъка си ще рисувам
картини на измъчените ми души.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Киров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...