Разкъсах кожата на мама
Родих се във забулена измислица
и проплаках първата лъжа.
Завивка. Пропита с кръв бе орисница.
Преследваше ме вещица зла.
Разкъсах кожата на мама!
Родих се! Дяволски ухилена.
Червена. Сбръчкана. Засмяна.
Чакана, а после... Нежелана.
Ръкувах се със всички от родата.
А "тате" - със новата си кучка.
Наострил си елегантно яката
и похвалил се, че станал "ТаТко".
Разбърках ли мислите му млади:
"Каква атлазена коса! Каква походка!"
Целунал я той и я награбил.
Празнувал, ах! За мен ли? - Новата находка...
- Името ѝ? Трябва да я Кръстим. -
гласът на мама ридаел във слушалката.
- Ела да видиш какви пръстчета има!
Стенание. Опряно във главата.
И белязал ме е с име на мръсница.
"татко" - тогава той решавал...
Нежеланата ти в живота Силвия!
Така се родих. АЗ - първата.
(Във разведеният живот на мама.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
