Ако сега поискам безпрогнозно
да завали в очите ми небе.
А после вятър в мислите ми боси
да обуздае две следи към теб...
Дали паважът ще танцува влюбен
под ромона на търсеща вода?!...
И пак ли твоят ум ще се загуби
от луда обич по една жена,
която те рисува… Като изгрев…
И като влюбен ден върви към теб.
Забраните съблича… И е чиста.
А дните ù, по диви от коне,
препускат все към тебе…
А отляво
една неотболена самота
минутите брои… И те оставя
да бъдеш жаден.
Търсиш ли страстта,
която пари в мъжките ти длани,
когато блудно нощите горят?...
И търси път… В очите да остане,
разкъсала с мечтите си съня…
© Йорданка Господинова Всички права запазени