Познах те –
по светлото в душата,
по бистрото в очите,
по челото замислено,
по трепета в гърдите.
Побягнах,
но проклинах разума,
дявола нахъсвах, че
отричах се, обричах се
и себе си разкъсвах.
Обичах,
желаех,
но бягах
далече…
Не,
не ме спирай,
о, недей,
човече!
© Росица Танчева Всички права запазени