Сред тълпа от лебеди не забеляза
грозното пате, свито до теб.
И за пореден път животът ми показа,
че да си различен и влюбен е случай нелеп.
Сред градина от рози кой би погледнал
дивото храстче без аромат и без цвят?
Кой би му се радвал или пък посегнал...
Да го вземе и с него да е богат?!
И така сред мисли не съвсем романтични
погива желанието му за не съвсем живот.
И сред другите, не съвсем мили и не съвсем симпатични,
му е нужен мотив да носи своя... не съвсем хомот.
Слънцето сипе искрящи лъчи за всички.
Полъх на вятъра ще го насърчи...
И в градината сред детска глъч и усмивки
с бодлите си пак някой ще закачи.
© Нели Всички права запазени