kesten80 (Кавалер)
45 11
24.02.2011 г., 0:49 ч.

Различен 

  Поезия » Философска
616 0 4

Цигарен дим издига се нагоре,
над асфалта, над колите стари,
над потъналите във мъгла дворове,
над панелните блокове, нагоре...
Безшумно пляскат гълъбите там,
в безцветното небе, с криле,
сломени от досада и умора.
                                 Там горе!
А на един балкон, на осмия етаж,
сред всички дрехи посивели
на простора, показва се глава -
главата на един безумник, луд;
крещи и се дере: "Видяхте ли? Видяхте
ли дъгата?" и отгоре скача към земята,
без парашут - и среща камъка с лице.
Единствено след него в ниското остана
едно петно червено, ярко и контрастно,
а страстно хората - шокирани, прикрити,
зад каменните маски на дневните си роли -
гневни, нервни, побеснели вдигаха ръце:
"Защо? Какво направи ти!?" - как смееше
тоз непознат, отхвърлен и безличен,
напълно откачил и доста непривичен
тип да цапа сивия им свят със алена боя,
различна от познатия им скучен, глух,
беззвучен, безразличен цвят?

© Кавалер Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??