24.02.2011 г., 0:49

Различен

918 0 4

Цигарен дим издига се нагоре,
над асфалта, над колите стари,
над потъналите във мъгла дворове,
над панелните блокове, нагоре...
Безшумно пляскат гълъбите там,
в безцветното небе, с криле,
сломени от досада и умора.
                                 Там горе!
А на един балкон, на осмия етаж,
сред всички дрехи посивели
на простора, показва се глава -
главата на един безумник, луд;
крещи и се дере: "Видяхте ли? Видяхте
ли дъгата?" и отгоре скача към земята,
без парашут - и среща камъка с лице.
Единствено след него в ниското остана
едно петно червено, ярко и контрастно,
а страстно хората - шокирани, прикрити,
зад каменните маски на дневните си роли -
гневни, нервни, побеснели вдигаха ръце:
"Защо? Какво направи ти!?" - как смееше
тоз непознат, отхвърлен и безличен,
напълно откачил и доста непривичен
тип да цапа сивия им свят със алена боя,
различна от познатия им скучен, глух,
беззвучен, безразличен цвят?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кавалер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...