Feb 24, 2011, 12:49 AM

Различен

927 0 4

Цигарен дим издига се нагоре,
над асфалта, над колите стари,
над потъналите във мъгла дворове,
над панелните блокове, нагоре...
Безшумно пляскат гълъбите там,
в безцветното небе, с криле,
сломени от досада и умора.
                                 Там горе!
А на един балкон, на осмия етаж,
сред всички дрехи посивели
на простора, показва се глава -
главата на един безумник, луд;
крещи и се дере: "Видяхте ли? Видяхте
ли дъгата?" и отгоре скача към земята,
без парашут - и среща камъка с лице.
Единствено след него в ниското остана
едно петно червено, ярко и контрастно,
а страстно хората - шокирани, прикрити,
зад каменните маски на дневните си роли -
гневни, нервни, побеснели вдигаха ръце:
"Защо? Какво направи ти!?" - как смееше
тоз непознат, отхвърлен и безличен,
напълно откачил и доста непривичен
тип да цапа сивия им свят със алена боя,
различна от познатия им скучен, глух,
беззвучен, безразличен цвят?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кавалер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...