3.06.2008 г., 21:09 ч.

Различна 

  Поезия
586 0 4

 

 

 

С какво виновна съм, че съм такава,

а ти така различен си от мен?

Защо животът е с мен така суров,

защо ме кара да мечтая,

а после да си патя от това?

 

С какво виновна съм, че не разбираш

и че ме ревнуваш даже от дъжда?

Защо убиваш ме с твойта ревност,

защо ме караш да не спя,

а после пак при мене тичаш?

 

С какво виновна съм, че те обичам

и само ти си ми в ума?

 

...............................................................

 

Обича те! Не мога да го крия.

Обичам те и винаги ще е така!

 

 

 

 

28.05.2008 година

 

 

 

 

 

 

 

 

© Радка Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ревността е най-страшната болест.
  • Много е тъжно и така истинско
  • не си виновна , миличка !Просто си такава-даряваща обич!Продължавай да обичаш и да пишеш!И благодаря за коментара!Твърде млада си , за да се чувстваш виновна за нещо и да страдаш!Ти трябва да си щастлива...Истински! С най-чиста обич : кака ти Райна
  • Да, мила, не сме виновни , че сме такива, че винаги обичаме не точния човек и след това страдаме...
    Поздрави за хубавото откровение!
Предложения
: ??:??