Различна

3 jun 2008, 21:09

Poesía

596 0 4

С какво виновна съм, че съм такава,

а ти така различен си от мен?

Защо животът е с мен така суров,

защо ме кара да мечтая,

а после да си патя от това?

С какво виновна съм, че не разбираш

и че ме ревнуваш даже от дъжда?

Защо убиваш ме с твойта ревност,

защо ме караш да не спя,

а после пак при мене тичаш?

С какво виновна съм, че те обичам

и само ти си ми в ума?

...............................................................

Обича те! Не мога да го крия.

Обичам те и винаги ще е така!

28.05.2008 година

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

silvestra (Силвия Герджикова)

2008-11-01T17:00:30+02:00

Ревността е най-страшната болест.
Слънчева (Различна)

2008-06-24T18:35:30+03:00

Много е тъжно и така истинско
renkav (Райна Недялкова)

2008-06-05T20:23:36+03:00

не си виновна , миличка !Просто си такава-даряваща обич!Продължавай да обичаш и да пишеш!И благодаря за коментара!Твърде млада си , за да се чувстваш виновна за нещо и да страдаш!Ти трябва да си щастлива...Истински! С най-чиста обич : кака ти Райна
janna.53 (Снежана Кръстанова-Иванова)

2008-06-03T23:51:04+03:00

Да, мила, не сме виновни , че сме такива, че винаги обичаме не точния човек и след това страдаме...
Поздрави за хубавото откровение!