Различни светове
Не сме приятели, не сме дори любими.
Със тебе изгорихме онзи праг
през който обичта да може да премине.
Не съм ти близка, а ти не си мой враг.
И пак са празници, и светят свещи.
Пак меся с римите си топъл хлаб.
Но вече думите - ни ледени, и ни горещи.
Не топлят, нито студенеят...
Разрязахме два пръстена и тръгна всеки
по своя път добър или пък труден.
Над нас се молеха разделените вселени,
но вече пътят със забрави е обсипан.
Понякога за миг забравям, че сама съм,
че няма те, че в свят си друг сега.
И някак във каданс за малко с теб съм,
и вече със порасналата наша дъщеря.
Но бързо кадарът се губи в мрака.
Два свята сме, но във посоки две.
Аз, както винаги съм юга,
а ти си севера със ледено сърце.
Не сме приятели. Не сме и врагове,
защото който е обичал никога не мрази.
И ето, вдигам чаша за наздраве!
Ний всъщност вече сме различни светове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
