Anita765 (Ани Монева)
297 11768
19.11.2012 г., 21:21 ч.  

Различно 

  Поезия
755 0 13

Като малка сълза, като бяла тъга,

като рима – отляво те нося,

а  навън е дъждовно и пада мъгла.

Аз вървя, прекосявам я боса.

 

Като бурна река, като бистра вода,

като огън – отляво бушуваш,

а навън посивя пъстроцветна следа.

Аз вървя и гласа ти дочувам.

 

Като будната нощ, като залезен ден,

като дума – отляво събуждаш,

а навън е тъма, тя попива по мен.

Аз вървя и студа и прокуждам.

 

Разнолик е света, ти държиш го в ръка.

Хей така, го прегърщам  и тичам,

но в небето над мен седемцветна дъга

спря ме в твоето кротко „обичам”.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красота!
  • Рали, определено ме изненада!
    Благодаря ти!
    И пиши, толкова си различна!
  • Прекрасно е, Ани! Толкова се радвам да мина оттук
  • хубаво е!
  • Там отляво се случват най-хубавите неща, най-осъзнатите и най-истинските!
  • стих нежен и красив...от онези, които
    се пишат със сърцето...
  • Мило ми стана!...С обич!
  • Хубаво настроение носи.
  • Много нежно!
  • Чудесен стих!
    Успех с бурите

  • Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!

    "и притихнал денят ме обгръща едва"
    Ще го притихна някога този ден аз... когато спра бурите му...

    Бети, твоето "примерно" е прекрасно! Благодаря ти!
  • "Като малка сълза, като бяла тъга,
    като стих все отляво те нося."
    и притихнал денят ме обгръща едва
    и завихря в съня ми въпроси...
    някак празен светът си гради тишина
    и по дланите тлее безмълвно
    от прегръдки изплита безоблачна нощ
    а луната синее безкръвно...
    и от толкова обич дъждът уморен
    те рисува в сълзи по стъклата...
    като бяла тъга
    като стихнал рефрен...
    като стържещ по струните вятър...

    ... примерно...
    Харесах, Ани!
  • Много хубаво!
Предложения
: ??:??