Различно
Като малка сълза, като бяла тъга,
като рима – отляво те нося,
а навън е дъждовно и пада мъгла.
Аз вървя, прекосявам я боса.
Като бурна река, като бистра вода,
като огън – отляво бушуваш,
а навън посивя пъстроцветна следа.
Аз вървя и гласа ти дочувам.
Като будната нощ, като залезен ден,
като дума – отляво събуждаш,
а навън е тъма, тя попива по мен.
Аз вървя и студа и прокуждам.
Разнолик е света, ти държиш го в ръка.
Хей така, го прегърщам и тичам,
но в небето над мен седемцветна дъга
спря ме в твоето кротко „обичам”.
© Ани Монева All rights reserved.
