23.01.2020 г., 23:54 ч.

Различно измерение 

  Поезия » Любовна
1045 1 2

Спя.

Сънувам те,

че си тук, до мен.

 

Мастилото в химикалката ми,

графитът в молива ми,

водата в чашата ми,

зеницата в окото ми.

Това си ти.

 

Събуждам се.

Мастилото се разтича,

графитът се чупи,

чашата пада,

ослепявам.


Не си тук.

Никога не си.

 

Реалността е болезнена,

но не убийствена.

© Мария Асъмова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??