Спя.
Сънувам те,
че си тук, до мен.
Мастилото в химикалката ми,
графитът в молива ми,
водата в чашата ми,
зеницата в окото ми.
Това си ти.
Събуждам се.
Мастилото се разтича,
графитът се чупи,
чашата пада,
ослепявам.
Не си тук.
Никога не си.
Реалността е болезнена,
но не убийствена.
© Мария Асъмова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
