Различното... това е ореолът
Красивото е в туй да сме различни.
Ех, не мислиш ли така?
Когато аз съм зъл, циничен,
ще стига ти да си добра.
Ще стига... ти да си момиче.
Недей ме пита как, защо.
Ще ми стига, знай, да ме обичаш,
дори когато аз съм лош.
О, живот! О, велика сила!
Не можеш ли да обясниш това -
че различното ни прави огнекрили
в нежен полет смели над света!
Различното... това е ореолът
на полюсите мъж-жена.
Че стига туй - жената да е гола,
мъжът пък да я гали по гърба.
Няма нужда... викове себични
да ми казват вечно да мълча.
Гордея се с това, че сме различни,
от туй е топла моята душа.
Гордея се... с това, че ти се смееш,
когато аз не съм щастлив.
Че когато ти смирено тлееш,
ставам рязък, избухлив.
Ех, защо! Защо угасна
таз любов различна между нас?
О, раната не ще зарасне -
в съня си чувам твоя глас.
И лицето ти не мога да забравя.
Ще заплача като мъничко дете!
Безпомощен, туй мога да направя
единствено във твоите ръце...
Ех, не мислиш ли така?
Когато аз съм зъл, циничен,
ще стига ти да си добра.
Ще стига... ти да си момиче.
Недей ме пита как, защо.
Ще ми стига, знай, да ме обичаш,
дори когато аз съм лош.
О, живот! О, велика сила!
Не можеш ли да обясниш това -
че различното ни прави огнекрили
в нежен полет смели над света!
Различното... това е ореолът
на полюсите мъж-жена.
Че стига туй - жената да е гола,
мъжът пък да я гали по гърба.
Няма нужда... викове себични
да ми казват вечно да мълча.
Гордея се с това, че сме различни,
от туй е топла моята душа.
Гордея се... с това, че ти се смееш,
когато аз не съм щастлив.
Че когато ти смирено тлееш,
ставам рязък, избухлив.
Ех, защо! Защо угасна
таз любов различна между нас?
О, раната не ще зарасне -
в съня си чувам твоя глас.
И лицето ти не мога да забравя.
Ще заплача като мъничко дете!
Безпомощен, туй мога да направя
единствено във твоите ръце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
