7.01.2018 г., 21:22

Разлика

1.4K 0 5

Нова година! Какво по-различно?
Начало на нови, надеждни мечти?
Може би луд съм и не откривам,
смисъл във тези напразни лъжи.

В петък 13-ти реших да напиша,
стихче за този безсмислен живот.
От който съм много мъничка частица,
объркано, свито и тъжно зърно.

В петък 13-ти погледнах във мрака.
Уж Нова година, а аз съм си стар!
Долу – на входа – убиец ме чака.
Животът! Ах, този глупак!

Нова година! Какво по-различно?!
Моля, кажете! Така не разбрах!
Бързо, че долу ме чака навъсен,
животът, ах този глупак!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

19 място

Коментари

Коментари

  • "О-олеле, петък 13-ти е, празник на лошия,най-лош късмет..."
    което не пречи (въобще и изобщо) да се превърне в изящен куплет!
    Асоциирах с песента на " НЛО,"но посланието ми хареса!
  • Излез и виж - как слънцето те чака,
    расте със зрънце обич всеки ден.
    И независимо дали на полюса, екватора и тропика на рака
    надежда има и за теб и мен.
  • Щеше да е подходящ един по-ведър осемнадесетгодишен поглед върху живота, но реалността е такава! Въпреки всичко, пак в ръцете на твоето поколение е да промени това, Митко! Ах, животът!... Дерзай!
  • Благодаря!
  • Допада ми стихчето. Дори много ми напомня на ритъмът от стиховете на Вапцаров.
    Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...