29.01.2010 г., 11:36

Разлистване

895 0 14

И такава се помня. Невинна

като първия полет на птиче,

като вятър, люлеещ тревите,

като влюбен сезон на момиче.

 

И такава се помня, любими,

затрептяла тъга като струна,

като есен, приплакала скрито,

в наболели от истини думи.

 

И такава ме помнят, безумна,

не открила покой за сърцето,

непознатите хора и друми,

с които делих битието си.

 

И такава се помня, по-жарка

от горещник. Почти отмаляла,

завладяна до лудост от танца,

завладяла мъжете на лятото.

 

Все прежалени  образи минали.

Не прежалих единствено себе си.

И сега се опомням, наистина,

доразлистена  вече  в ръцете ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...